Вярата в съществуването на вампира отразява определени мирогледни
представи, свързани с понятието за живота и душата, за смъртта и
отвъдния свят. Връзката на вампира с конкретен индивид е основна. Това
са "не по реда си умрели и погребани хора", смъртта на които е
настъпила насилствено - били са убити или сами посегнали на живота си,
но и такива, които са били погребани с нарушения на някои изисквания на
обичая.
Названията
за този вид демонични същества са: най-широко разпространено вампир с
диалектни форми въпир, въпер и др.; лепир - Търновско; литер -
Горнооряховско; дракус - Родопите и Хасковско; плътеник - Северозападна
и Североизточна България; тенец - Северозападна България; устрел -
Странджа; топяк - областта Чеч, Югозападна България; опа ина -
Девинско; упир - Добруджа; бродник - Русенско; гробник - Кукушко,
Струга, Охридско.
Според народното вярване във вампир се
превръща всеки мъртвец, през чийто труп се подаде предмет или се
ръкуват или който бъде прескочен от котка, куче, през който прехвръкне
птица или върху който падне сянка. Същото се отнася до дрехите на
покойника и до гроба. Във връзка с това поверие е обредната практика
покойникът да бъде пазен денонощно от негови близки при светлина,
гробът да се копае в деня на погребението.
Вампирът произхожда и
от всеки неокъпан мъртвец. Затова окъпването е основен обреден момент и
има повсеместно разпространение. Окъпването се извършва от възрастни
хора от пола на мъртвеца, които измиват тялото (по-късно само лицето и
ръцете) с босилек и вода, вино или мълчана вода. Обикновено тази вода
се извърля далеч, защото се смята за опасна за живите - "тя е мъртовска
вода". В българските земи била позната и практиката трупът да се
намазва с вино и зехтин.
Според народната вяра във вампир се
превръща и неоплаканият и неопят мъртвец. Задължителен обреден момент е
оплакването от настъпването на смъртта до погребението. Оплакване преди
и след това време не се прави, защото се смята, че е лошо за мъртвия и
той ще се овампири. Обредното оплакване започва, след като покойникът е
подготвен за погребение, и завършва със спускането му в гроба. Не се
плаче нощем или след връщане от гробищата. Българските оплаквателни
песни-тъжачки са елегични импровизации - израз на лична скръб с
лирико-драматичен характер, и носят следи от езически религиозни
представи за смъртта. Оплаква се и мъртвец далеч от неговия дом, с
незнаен гроб, като обредът се извършва върху неговите дрехи.
Успоредно
с оплакването със същата функция е и опяването на покойника от свещеник
и прекръстването, които са вторично явление. Налагането на
християнските обреди става чрез промяна във възгледа, чрез ново
тълкуване на езическия обред, т.е. че мъртвецът ще стане вампир, ако не
се погребе по християнски ритуал. Във вампири се превръщат и
анатемосаните и отлъчени от църквата. Налице е приспособяване на
християнството към езически възгледи, налагане на християнската
идеология чрез определени ритуали, които се преосмислят съобразно
еднозначните по функция езически.
Опяването като компонент от
църковния ритуал, обаче не се практикува при особени случаи на смърт -
при епидемии, самоубиици, при некръстени деца и родилки до 40-ия ден,
както и при убити от гръм.
Според народните вярвания покойник с
рани на тялото или язва в стомаха също се превръща във вампир*. Затова,
за да се предотврати вампирясването му, раните се измиват с вряло вино
или се горят, а гробът му се опалва. Във вампири се превръщат и
престарелите или тежко болните хора, погребани с дълги нокти. Среща се
и поверието, че във вампири се превръщат и родените, и починалите в
определени дни.
-------
* В Странджа се смята, че умрелите
некръстени или починали деца, които са били заченати или родени в
събота, се превръщат в устрели 9 дена след погребението. Вампирясват и
родените в събота или през поганите дни от Коледа до Богоявление, което
вярване по всяка вероятност има връзка и с практиката умрелите тогава
да не се опяват. В Югозападна България по отношение на родените през
тези дни съществува практиката да бъдат "лекувани" още приживе. Също
така през тези дни се забранява да се работи, защото тогава е празникът
на вампирите и "който работи, когато умре ще се изпогани", т.е. ще се
превърне във вампир. Народният обичай забранява вечер да се режат
нокти, тъй като лицето също ще се превърне във вампир, когато умре.
Вампирът
произхожда и от мъртвец, погребан с дреха, плетена през Вълчата неделя,
или от мъртвец, роден от майка, яла през своята бременност месо от
животно, душено или убито от вълк.
С определени морални норми са
свързани и народните вярвания, че вампири стават хората, водили лош
живот - крадци, убийци, блудници, пияници, магьосници. Дяволът, вселен
в тях, не им давал покой и след смъртта, защото с негова помощ те
извършвали различни деяния.
Всички, които умират преждевременно
от неестествена смърт (удавници, обесени, самоубили се) и от
насилствена смърт (убити, посечени, паднали от сграда, убити от гръм,
отвеяни от вихрушка), се погребват без църковен ритуал вън от
гробищата. Вярва се, че след смъртта си те се превръщат в зли и
отмъстителни духове.
Дет се човек удави,
удави та се обеси,
сам си смърт направи -
попове не го опяват,
в гробища не го заравят,
роднини не го жалеят,
комшии не го окайват
(Хр. Вакарелски, Етнография на България, с. 590)
Във
вампири могат да се превърнат и мъртъвци при някои по-особени случаи -
ако мъртвецът остане с отворени очи; ако се обърнат назад, когато
тръгнат с мъртвеца за гробищата, или ако падне сянка върху трупа, ако
завали дъжд или завее вятър.
Централно място в погребалната
обредност са мерките против превъплътяването. Те се вземат още веднага
след настъпване на смъртта. Над покойника се бди денонощно, гори свещ,
лампа или огън в огнището, от стаята изгонват всички животни над трупа
не се подава нищо. Мястото, където е лежал, не се прескача три дни. В
средните Родопи като предпазна мярка върху трупа се слагат веруга,
простре и дилаф, т.е. железни принадлежности на огнището, които стоят
до погребването; вярва се, че тогава, дори и котка да прескочи
мъртвеца, той няма да се превърне в дракус. В Югозападни Родопи,
областта Чеч, със същата цел върху трупа хвърлят рибарска мрежа.
Ако
обаче някоя забрана бъде нарушена, веднага се вземат други мерки, за да
се отбегне превъплътяването. Като главно средство в обредите са огънят,
тръните, чесънът, желязото.
Индекс 
