Упир

УПИР — един от най-древните духове в славянската митология.
Първоначално славяните вярвали в съществуването едиствено на две
свръхестествени сили, които управлявали света — благотворните Берегини
и злотворния Упир. Упирът бил символ на изначалното зло, по много неща
напомнящ християнския Сатаната. Той стоял в основата на всяка несполука
и всяко нещастие, властвал над земята през тъмната част от годината —
зимата и постоянно се борел с Берегините за надмощие.



На
по-късен етап славянската религия се развила, появили се антропоморфни
божества и Упирът загубил някогашната си водеща роля, но завинаги
останал важна част от славянската митология. Превърнал се в безсмъртен
зъл дух — кръвопиец, наричан вампир.



Съвременната дума „вампир“
произлиза от старославянската форма "онпыр", с характерното за
старобългарския добавяне на звук „в“ пред голяма носова гласна (он),
както свидетелства и традиционната българска форма въпир. (други
наименования: онпыр, вопир, въпир, upir, upierz)





--------------------------------------------------------------------------------



Виж също: Славянска религия



Произходът на думата упир, не е прабългарски, а славянски:



вампир
– думата има интересна история: Думата vampire в английския, произлиза
от славянската дума "вампир" която се появява за пръв път в 1650-те
години в източната част на Балканите. Вампир се извежда от "упир",
която за пръв се открива в староруски манускрипт от 1047 год., където
един Новгородски княз е наречен "упир лихий", т.е., злобен упир.



Произходът
на самата дума "упир" е още по-неясен. Франц Миклошич предполага, че
упир произлиза от uber, тюркска дума, означаваща "злодей" докато Andre
Waillant предполага точно обратното. Karzimierz Moszynski предполага,
че u-pir произлиза от сърбохърватската дума pirati – удрям, която си е
българска заемка. Aл.Афанасиев се спира на славянското “пий” - пия,
която според автора, може да е навлязла в славянския език от гръцки
посредством църковнославянския A. Bruckner предлага руската дума
“нетопир” – прилеп, която пък е посочена от Ф.Буслаев като
староцърковнославянска.



Думата вампир, в руски е упырь,
украински упир, белоруски вупар, полски upior, upierzica, чешки upir, в
сръбски от в 15-16 в. упир, после вампир, старобългарски вапиръ,
въпиръ, сега вампир. В тюркските езици, в татарски се среща ubыr, при
западносибирските татари uvыr, в чувашки vupar - митчини нощни демони.



Например
в представите на чувашите вупарът е нощен демон, който може да се
превръща в старица. През нощта напада спящите хора, измъчва ги в съня
им и може да причини смърт. Може да се превръща в котка или в кълбо
вълна. Вупарът включително може да изяде Луната. В представите на
славянските и изобщо на европейските народи, вампира е зъл демон,
произлизащ от умрял човек, който през нощта излиза от гроба и напада
други хора, пие им кръвта, убива ги и те също се превръщат във вампири.



Виждаме
почти сходна трактовка и при чувашите. Така че ако приемем наложилото
се становище, че думата вампир, разпространена в почти всички
европейски езици, произлиза от Балканите, то произхода и е от
старобългарския език. По пътя на староцърковнославянския език е
проникнала и при другите славяни, а по-късно, с нашумелите легенди за
Влад Дракула, е достигнала до Западна Европа.



Например в
португалски vampiro, кимвърски fampir, в фински vampyyri, унгарски
vámpír, турски vampir, които са също заемки. В гръцки, за вампир се
среща също българската заемка βρνκόλακας – върколак. В санскритски се
среща по-различната форма vetāla – вампир, в искашимски, вахански
vaghd, сариколски vond – вампир, а в осетински, вампир е tugcыr,
свързано с осетинското tug - кръв. Формата упир която се среща при
повечето славянски езици, с изкл. на български и белоруски показва
тюркско влияние и е възможно паралелно навлизане от някои тюркски език:
кумански, татарски. Старобългарското въпиръ, показва точна аналогия с
чувашкото вупар.



В иранските езици, откриваме по-далечното, но в
смислова връзка, в белуджи wap – сън. В тох./б/ prete* е вампир, сходно
с еднозначното хотаносакско preta. Хипотетично може да се мисли че това
е изходната форма, дала тюркското *upir/*wpir. При чувашите съществува
и друг вид вупар, т.нар. вериселен. Това са духовете на убитите след
раждането нежелани деца от извънбрачни връзки или от неомъжени жени.
Превръщат се в нощни демони които мъчат майките си по време на сън,
носят болести на обитателите на къщата, обикновено влизат през комина,
могат да се превращат в човешки образ. За да се прогони вериселена,
трябва в нападнатия дом да се вкара свиня, от която демонът се плаши и
бяга.



Трябва да посочим че при сарматските погребения, както при
прабългарските, често явление е т.нар.обезвреждане на покойника.
Осъществява се или чрез подбоя – ниша в дългата странична стена на
гроба, където се полага тялото, след което отвора се зазижда с камъни,
или с послесмъртно счупване на краката, вързване на краката на
покойника. Това ясно показва че при прабългарите са съществували
подобни представи за вампири и възможността на умрелия да носи беди и
нещастия на живите. /б.а. анализът е направен по идея на доц.И.Т.Иванов/