Ще споделя с членовете(тъкмо и външно оценяване)
През нощта забушува буря.Духаше силен и мразовит вятър,снегът,одеве сипещ се на едри парцали,сега започна да обръща на дъжд.Навън се чуваше шумът от движещи се коли.Ани Томова трепна неспокойно в съня си и се събуди.В съзнанието й нахлу възложената й от Ева задача.От една страна Слав заслужаваше съдбата си-той беше открито против “Ескалибур”,участва срещу тях в изкачването им към върха.Но от друга страна имаше нещо в него,което привличаше Ани.Въпреки че бе все още млада и неопитна,тя усещаше Слав като различен от много други момчета.Той беше мил,умееше да изслушва,да развеселява,да вникне дълбоко в душата на човек и да я разбере.В съзнанието й изникна спомена за Ескалибур Микс-когато бе изпаднала в голяма беда,Слав бе човекът,който й помогна да се справи и продължи напред.Той беше и много съвестен и честен-на лагера бе тренирал усилено,помагаше винаги на Ева,бе отзивчив и към другите.А освен това във всички случаи Слав демонстрираше специално отношение към нея.Ани стана,разходи се из стаята,изпи малко вода,постоя на прозореца,гледайки нощния зимен пейзаж,след което се върна в леглото си и заспа.
Часът беше 6.Ани се събуди и започна да се приготвя за изпълнение на задачата.Изми се,облече се топло,наточи своята рапира и се отправи да вземе Слав.Считан за най-опасен от тримата пленници,той се намираше в много добре охранявано помещение.Тя се поздрави със съратничките й,охраняващи стаята и влезе вътре.Там на пода лежеше Слав.Ани изпита чувството,че въпреки условията,в които се намираше,той си бе все така хубав и привлекателен.
-Слав,време е да тръгваме!-обърна се тя към него.
Той се изправи,погледна я в очите и й даде знак,че е готов да я последва.По лицето му не се четеше страх от предстоящото,а една мрачна решителност да последва съдбата си.Те се отправиха към парка,където трябваше да бъде изпълнена присъдата.Вървяха,докато намерят усойно място.Когато стигнаха такова,те се спряха,Ани извади рапирата си и каза с леко разтреперан глас:
-Слав,имаш право на последни думи.
-Още откакто започна борбата между Ескалибур и другите знаех,че може да се стигне дотук-започна осъденият-поради което не съжалявам за съдбата си.Но съм много радостен,че именно ти,Аничке,ще изпълниш тази присъда.Винаги съм изпитвал към теб нещо специално,затова съм ти помагал когато можех.Но пътищата ни се разделиха.Ти пое с Ева, а аз-с Жеко.Но ето,че сега съдбата отново ни събра на едно място,но като палач и жертва,но това не променя чувствата ми към теб,както не се промениха и по време на борбата.Обичам те,Аничке!
Казвайки това,две сълзи се търкулнаха по лицето му и той затвори очи в очакване на смъртта.В следващия миг обаче Слав дочу плач срещу себе си,отвори очи и видя как Ани захвърли оръжието си и си завтече да го прегърне с думите:
-И аз те обичам,Слав,чак сега осъзнах,че винаги съм те обичала.Бягай,докато можеш,спасявай се.Обещавам,че ще се грижа Армен и Алекс да не са зле,обещавам ти!Как можах да се оставя на Ева да ме манипулира,тя такива ужасни нища говори за тебе!Но сега вече осъзнах всичко!
-Ани,пиленце,обещавам да се пазя.Но сега като ми подари свободата трябва да възстановим фехтовката, а преди това да освободим Алекс и Армен.Но ти обещавам да се пазя.
Това изливане на чувства завърши с една страстна целувка,после двамата влюбени тръгнаха в противоположни посоки.
Индекс 
