Родени са на 18 март 1959 г. Преди да увлече по фехтовката Васил се занимава с плуване, лека атлетика, тенис на маса и тенис на корт. И двамата "препасват" сабята случайно. За началото на спортния им път Васил разказва: "Не сме имали някакъв особен стимул, дори малко случайно се насочихме към фехтовката. Започнахме тренировки при Николай Свечников. По едно време ни доскуча и се отказахме. Но явно г-н Свечников е забелязал у нас някакъв талант и дойде вкъщи да ни увещава. И ние се върнахме в залата".
Връщат се и цели тринадесет години са верни на един треньор - Свечников, и на един отбор - Славия. Талантът им е явен. И сега са ненадминати. По-високия връх покори Васил, но спортния си път извървяват редом.
Първият им голям успех е на Олимпийските игри в Москва през 1980 г. — съответно 4-о и 5-о място. На световното първенство в Клермон Феран (1981 г.) с отбора на България са четвърти, а в Рим (1982 г.) - пети. Отново с националния отбор печелят два сребърни и два бронзови медала. През 1981 г. в Торино, на турнира на звездите, Васил е най-добър. Следващата година в състезанията на СКДА в Ленинград той надделява над всички и става шампион (в онова време турнирът е сред най-силните). Звездната му година е 1983 — звездна за него и за българската фехтовка. По великолепен и безспорен начин, само за една година, Васил Етрополски печели трите най-големи титли — световен шампион (единственият българин, ненадминат и до днес), носител на световната купа (печели отличието още два пъти, през 1985 и 1986 г.) и победител в турнира на звездите. И пак в тази година при небивала конкуренция Васил е пръв в анкетата на спортните журналисти — обявен е за спортист № 1 на България — голямо и напълно заслужено признание.
Васил и Христо завършват следдипломна квалификация в НСА. Сега работят в чужбина като треньори по фехтовка.
Индекс 
